Какво като постигнал си безкрая
Щом си във Тяло си имаш задачи на тази Земя!
…щом съм тук пак ще нося вода… и цепя дърва!
Чистите мечти ЗА ВСИЧКИ НАС!
…Са толкова съвършени, колкото свобода могат да подарят на Света!
НЕ СЪМ ЛИ СЪВЪРШЕНА …СЪМ ЛИ….
да бъда мъничка… а Ти да си създателя…
Съзнавайки, че аз съм в Теб!
или пък да порасна като чедото,което осъзнава
Ти си в Мен!
Отивам да прегърна Дъщеря Си!
И мисля си….
ако аз съм Майка, както Теб….
какво бих искала за Дъщеря си……?
и Аз какво ли съм за Теб?
и въпреки съзнаването за безсмислие…
пак продължавам …
да нося вода….
да готвя храна…
защото Те обичам!
В Себе Си….
В чистотата на децата
В разбърканите мисли на младата жена
В отрудените мисли на старицата
В безумието на Небето и в Неговия Ред свещен!
Обичам те!
Когато те забравям и цялата потъвам във страха…
Все пак една частичка в мен остава, която връща радостта…!
и с нея спомена за Теб във Себе си!
За да Те спомня с нова Сила!
За да пребъда в същността!
Благодаря Ти Господи, че учиш ме със всичко!
И че най-голямата заблуда е, че можем да се заблудим!